Стоян е от Полски Тръмбеж. Един ден той захвърля шлайфа и решава да потърси Живота за един ден в големия град. Хваща маршрутката в 10.54 и пристига. Стоян е 23-годишен шлосер и работи в малка частна фирма в Полски Тръмбеж, собственост на гръцки милионер. Та слиза той и пие кафе на гарата. И чува как предлагат “сухи бебешки дупенца за цяла нощ на изненадваща цена”. *%$#@^, майката, си мисли Стоян, чиито еротични и мръсни мисли са от разказите на чичо му за едно гедеерско порно с Тереза Орловски.  Докато стои ошашкан, до него се приближава пъпчива тийнейджърка  с обеца на пъпа, веждата и апендикса, фланелка на Ерих Хонекер и значка с герба на СССР. Тя му подава нещо средно между листовка и петиция:     “Удобните протести

 

Удобните протести са безсмислица. По правило те се правят в извънработно време, в края на деня или през уикендите. Независимо от каузата, която подкрепят, времето на провеждане ги прави ялови и беззъби. Участниците са или сити, тоест са вечеряли и са на фронтовата линия с мътни мисли и пълен корем. Това от своя страна притъпява силата на каузата, защото революционерът по принцип трябва да е гладен, озверен и с лек фанатизъм в погледа. Преяли са буржоата и капиталистите, изконния противник на недоволните и онеправданите. Ситият стачник е по-лесно склоняем на компромиси и споразумения. Което пък значи, че няма да брани дълго своите интереси.

В други случаи удобните протести се правят след края на работния ден. След като цял ден си се занимавал с бумащини, чел си поне 30 безсмислени мейла, слушал си безумните тиради на шефа и си на една Активия с арпаджик, няма как да защитаваш пламенно популацията на кривокраките зеленоклюни по долното течение на Арда. Затова елате, елате, елате!!!  Елате на обед, елате гладни и кажете НЕ НА ПРЕЗАСТРОЯВАНЕТО!!! “

 

За Стоян, който през живота си е стегнал само стената на свинарника, презастрояването е толкова важно, колкото и  военното положение в Буркина Фасу. Той обаче чинно прибира позива и решава да се обади у дома. Влиза в пощата, когато изведнъж: Стой! Стоян стои. Нашето обаждане е важно за вас. Ама какво обаждане, той още не е посегнал към слушалката. Вече можете да се обаждате през събота и неделя, както и през цялата седмица вече по-евтино. Сега като е сряда, мога или не мога да говоря, чуди се Стоян. И не се обажда. До него спира опърпан мъж, оглежда се и му бутва дамска чанта в ръцете – ето, брат, каширай ми тая чанта за десет минути. Стоян се колебае, но над главата с големи букви стои съветът като ти дават, вземай. И той взема. За да го набара след малко леля на средна възраст, която след като с добре школуван фалцет му изнася петминутна серия от псувни, без да се повтаря. Накрая му удря няколко шамара. Пристига една патрулка и прави същото, без псувните. Бе що не си седиш на село, е безплатният съвет. Стоян решава да го послуша и след по-малко от два часа пътува обратно към Полски Тръмбеж. До него сяда един костюмар и му разказва следния виц: Заека, Вълка и Хамстера решили да емигрират в Китай. Достигнали до руско-китайската граница и Вълка казал: Вижте, влизаме в Китай и за да не ни разкрият, трябва да измислим китайски имена. Аз съм Вълка и ще стана Вуй, Заека ще стане Зуй, а Хамстера.... Аз няма да минавам границата, казал Хамстера. Ха-ха-ха, смее се Стоян, вместо да постъпи много по-европейски като Данчо и да възкликне: “Да бе, да!”

Хиляди благодарности за сутрешната порция смях!!!

Поздрави!

О бесни мой "ВИГИНГСКИ" другарю. Защо ли ми се струва, че с този си пост ти наистина намери себеси ( не че ти си героя, а че това е твоя стил :) ). Поздравявам те! Страхотен е!