Постинг
06.09.2009 17:45 -
Кебапчета и рок
Автор: utremer
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2246 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2009 17:55
Прочетен: 2246 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 06.09.2009 17:55
Когато преди десетина и повече години се озовах в един клуб в Несебър, на сцената свиреха едни много, много забавни типове от Казанлък. Запомних ги заради името- „Кебапчета и рози”. Дано още свирят, защото са твърде големи веселяци, а и ска-то им е свежо и лятно такова. По онова време „Думата” бе в преходен период, сиреч идеен проект. Бе приключила нейната хартиена версия, а още бе рано за мултимедийната такава. Защо се сетих за тая група ли? Ами защото снощи редакционно „Думата” изживя своеобразно дежавю – отново имаше музика, отново кебапчета. Кой да предположи обаче, че продължението ще е бледо подобие…
Нека караме обаче по същество – Каварна, „Over the Rainbow”, „Думата”. В края на лятото, в разгара на ремонти и по време на мача, Джо Лин Търнър и каре рокаждии решиха да подразнят дотолкова старите ни меломански души, че след кратко колебание атакувахме с дързост заветните 65 километра. „Over the Rainbow” се оказа че освен, че са прескочили дъгата са позаобиколили и музиката, но да не слагаме десерта преди салатата. По-точно пред кебапчетата.
Каварна си остава малко място въпреки прокламирания от Цонко рокерски имидж. „Кооптърговия” бе надписът на една фасада, който успя да ме настрои на ретро вълна. Оказа се,ч е и мисленето е кооп – из целия център на градчето са натикани тротоарни кебапчийници. Разбирането за панаир явно не е много еволюирало по тия географски ширини, защото миризмата на прегоряло месо доминираше дори над купестата облачност, застрашително събираща се над сцената. Облаците от обжарена мръвка се промъкваха навсякъде – из тълпата, в заведенията, вътре в колите и по дрехите. За да е пълна картината – продаваха се на панаирните сергии, фалшивосребърни пръстени, самоделни и самодейни рок фланелки, войнишки кубинки по 20 лв., перуки… Каварна се готви за рок концерт. Да не съдим прибързано обаче - оказа, се че градът напълно си заслужава феновете. След две бири време редколегията се позиционира сред сгъстяващата се тълпа, която кой знае защо комуникираше на западен вариант на ятовата гласна, сиреч лют шопски говор. Време е да спрем с кебапчетата, колкото и да дразнят вкусовите ни рецептори, за да обърнем внимание на втората част т.е. рока. Симулант, Силует, Саламур… как ли се казваше точно подгряващата група? Три мацки, останалото няма значение. А да, да не пропуснем и конферансието. Когато в началото се на сцената се извиси в 150 сантиметровата си стройност едно лице, предателски ми заприлича на Дидо Манчев – човекоподобно недоразумение, безуспешно налагано от Канал 1 като водещ на хумористични предавания. Та тази шега на природата осведоми всички, че присъстват на втората вечер на „Рибен и Миден фестивал” Каварна 2009. Аферим Цонков, поздрави и почитания Цонко. Щом си успял на миден фест да докараш половината „ Rainbow”, представям си какво ще е на деня на цацата. Най-малко AC/DC.
Колкото и да кръшкаме е време да кажем няколко слова и за хедлайнерите на вечерта. „Over the Rainbow” се появиха навреме…. и 20тина години по-късно. Час и половина класически рок, изпълнен от зле по-зле. Юрген, синът на Ричи Блекмор приличаше визуално на баща си, Джо Лин Търнър от време навреме приличаше на себе си, а незнайний клавирист на нищо не приличаше. Можем да дадем и препоръки- Юрген да поотслабне, а Джо да не забравя, че профилактично е трябвало да яде малко повечко шамари от батко си Ричи навремето. Да маркираме основните моменти – в 20.45 зад гърба ми прозвънява мобилен телефон. Разговорът се случва в паузата между две песни, така че тишината бе силно продрана от кански рев и сочна костинбродска псувня. Не викай още бе, посъветваха околните. Как няма да викам, като нашите падат с едно на нула още от съблекалнята. След секундна пауза ревовете и псувните се умножават стократно, докарвайки до силен душевен смут момите на сцената. На концерт като на концерт. 21.30 бе времето, когато Джо Лин реши да се прави на Минчо Празников, обявявайки пълнолунието. На Минчо обаче му се получава по-добре. Час по-късно след дебелашки и постен хумор на сцената, „Over the Rainbow” изчезнаха в мрака, а истинският финал бе разочарованото промърморване от неизвестен фен: ”Ееех Юргене, Юргене…..”
P.S. Снимков материал още няма. Обмисля се да ли си заслужава усилието.
Нека караме обаче по същество – Каварна, „Over the Rainbow”, „Думата”. В края на лятото, в разгара на ремонти и по време на мача, Джо Лин Търнър и каре рокаждии решиха да подразнят дотолкова старите ни меломански души, че след кратко колебание атакувахме с дързост заветните 65 километра. „Over the Rainbow” се оказа че освен, че са прескочили дъгата са позаобиколили и музиката, но да не слагаме десерта преди салатата. По-точно пред кебапчетата.
Каварна си остава малко място въпреки прокламирания от Цонко рокерски имидж. „Кооптърговия” бе надписът на една фасада, който успя да ме настрои на ретро вълна. Оказа се,ч е и мисленето е кооп – из целия център на градчето са натикани тротоарни кебапчийници. Разбирането за панаир явно не е много еволюирало по тия географски ширини, защото миризмата на прегоряло месо доминираше дори над купестата облачност, застрашително събираща се над сцената. Облаците от обжарена мръвка се промъкваха навсякъде – из тълпата, в заведенията, вътре в колите и по дрехите. За да е пълна картината – продаваха се на панаирните сергии, фалшивосребърни пръстени, самоделни и самодейни рок фланелки, войнишки кубинки по 20 лв., перуки… Каварна се готви за рок концерт. Да не съдим прибързано обаче - оказа, се че градът напълно си заслужава феновете. След две бири време редколегията се позиционира сред сгъстяващата се тълпа, която кой знае защо комуникираше на западен вариант на ятовата гласна, сиреч лют шопски говор. Време е да спрем с кебапчетата, колкото и да дразнят вкусовите ни рецептори, за да обърнем внимание на втората част т.е. рока. Симулант, Силует, Саламур… как ли се казваше точно подгряващата група? Три мацки, останалото няма значение. А да, да не пропуснем и конферансието. Когато в началото се на сцената се извиси в 150 сантиметровата си стройност едно лице, предателски ми заприлича на Дидо Манчев – човекоподобно недоразумение, безуспешно налагано от Канал 1 като водещ на хумористични предавания. Та тази шега на природата осведоми всички, че присъстват на втората вечер на „Рибен и Миден фестивал” Каварна 2009. Аферим Цонков, поздрави и почитания Цонко. Щом си успял на миден фест да докараш половината „ Rainbow”, представям си какво ще е на деня на цацата. Най-малко AC/DC.
Колкото и да кръшкаме е време да кажем няколко слова и за хедлайнерите на вечерта. „Over the Rainbow” се появиха навреме…. и 20тина години по-късно. Час и половина класически рок, изпълнен от зле по-зле. Юрген, синът на Ричи Блекмор приличаше визуално на баща си, Джо Лин Търнър от време навреме приличаше на себе си, а незнайний клавирист на нищо не приличаше. Можем да дадем и препоръки- Юрген да поотслабне, а Джо да не забравя, че профилактично е трябвало да яде малко повечко шамари от батко си Ричи навремето. Да маркираме основните моменти – в 20.45 зад гърба ми прозвънява мобилен телефон. Разговорът се случва в паузата между две песни, така че тишината бе силно продрана от кански рев и сочна костинбродска псувня. Не викай още бе, посъветваха околните. Как няма да викам, като нашите падат с едно на нула още от съблекалнята. След секундна пауза ревовете и псувните се умножават стократно, докарвайки до силен душевен смут момите на сцената. На концерт като на концерт. 21.30 бе времето, когато Джо Лин реши да се прави на Минчо Празников, обявявайки пълнолунието. На Минчо обаче му се получава по-добре. Час по-късно след дебелашки и постен хумор на сцената, „Over the Rainbow” изчезнаха в мрака, а истинският финал бе разочарованото промърморване от неизвестен фен: ”Ееех Юргене, Юргене…..”
P.S. Снимков материал още няма. Обмисля се да ли си заслужава усилието.
Търсене
За този блог
Гласове: 1916
Блогрол
1. литературен дует хуманитаризира мрежата
2. за да видите наистина колко са напред хората, както казваше дядо ми
3. sulla - да аплодираме всички на крака, мъжът който ...
4. и ще разберете защо без него това вече е по-бедно блог пространство
5. наздраве за високата масова култура
6. поезията на един георги
7. може да са от Венера, но някои пишат
8. светлина просто
9. варненец един
10. jazz, jazz for life
11. Наистина се смея. Ама наистина
12. когато ожаднеете на изток от село Джулюница
13. някои новини са по-новини
14. Гоце Нет
15. Петър Стойчев, българин
16. Тити Анапест е литературен нЯкой
17. След Камелия....
2. за да видите наистина колко са напред хората, както казваше дядо ми
3. sulla - да аплодираме всички на крака, мъжът който ...
4. и ще разберете защо без него това вече е по-бедно блог пространство
5. наздраве за високата масова култура
6. поезията на един георги
7. може да са от Венера, но някои пишат
8. светлина просто
9. варненец един
10. jazz, jazz for life
11. Наистина се смея. Ама наистина
12. когато ожаднеете на изток от село Джулюница
13. някои новини са по-новини
14. Гоце Нет
15. Петър Стойчев, българин
16. Тити Анапест е литературен нЯкой
17. След Камелия....