Господин Редакторе,
Намерих тази депеша, подпъхната под вратата на редакцията ми. Вижте я, хвърлете  щ едно око, па ако Ви хареса като подлистник я отпечатайте. То, зер сега темите са много и щекотливи, ама знае ли човек, може да се хареса.
  
                                                  Утремер

Мразете монополистите. Мразете ги с пълното право и убеждение, че рано или късно ще сте техни жертви. Те ще ви прекарат, ще ви прекарат нагло и директно, без свян, без срам. Ще ви оставят без светлина и топлина, ще ви обрекат на жажда, връщайки ви с няколко века назад. Когато човек стигна до Луната, вие ще трябва да стигате до чешмата. Или до свещта. Нищо не може да ги трогне, защото те се водят от неведоми принципи. Водейки се от тях, монополистите действат първосигнално и праволинейно, сиреч безкомпромисно. По този начин разликата между болница и бардак се размива дотолкова, че всъщност изобщо я няма. Монополистите действат като последна инстанция, защото по нещастно стечение на обстоятелствата са се превърнали в последна инстанция. Усещането, че съдбата на съвкупност от човешки същества зависи от тях, ги прави богоизбрани. Ангелски синдром ли, архангелски имат те. В огромен процент тяхното поведение се дължи на факта, че в някакъв момент самите те са били жертва на някои други монополисти. Озовали се от другата страна на барикадата, те делят хората на редовни и нередовни платци, като първите будят презрение, а вторите -радост. Но радост садистична, породена от неистовото убеждение, че рязането на главите им е въпрос на време. 
Бидейки особена порода хора (сещам се, че навремето като кандидат-студенти ни деляха на мъже, жени и донаборници), монополистите се кълнат в няколко неща, едно от които е работното време. Работното време е светая светих, единадесета заповед, написана на скрижалите. Неспазването му ще доведе до катаклизъм, срутване на небесата и край на света, такъв, какъвто го познаваме. Живеейки от – до, монополистите удобно са положили коловозите на собствения си просперитет. Това им дава и още едно предимство, а именно да определят и коловозите на клиентите си, сиреч на всички.

„ ...  А вие, гражданино следовател, били ли сте чиновник – на стол от сутрин до вечер. После грохнал се прибираш в къщи и утре пак същото, всичко от - до. От – до. Всичко. Улици – от – до , хора, време – от –до, от – до, от –до. Но дочакваш пенсия, погребение, траурен марш, Шопен. На другия ден те забравят. И ако се попиташ миг преди смъртта как си живял ... Не, благодаря. Dankeschцn. Искам изборът да си е мой- на свобода или в затвора. Изборът да си е мой... ”*

*Опасен чар, 1984г.

Сценарист: Свобода Бъчварова
Режисьор: Иван Андонов
Оператор: Пламен Вагенщайн
Музика: Георги Генков

В ролите: Тодор Колев, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Любен Чаталов, Георги Русев, Татяна Лолова, Надя Тодорова, Цветана Манева, Маргарита Карамитева, Петър Слабаков, Борис Арабов, Стоян Гъдев, Момчил Карамитев