„Аз по принцип не пия, всъщност пия рядко. Когато пия, ставам друг човек. А тоя другия как пие ....”  Радо Панайотов, Търново, 1997 г.

 

Денят, бидейки работен ден се очакваше да протече характерно. С работа. Обаче някои неща не стават малко по-така, а онака. И въпросният ден, сиреч вчера започна с една жажда. Тая жажда не бе за предстоящия доклад, който ще ни дърпа ушите, преднината на Обама пред Маклейн, дето била намаляла много. Нито дори за Станишев дето откривал тръбата „Камчийски пясъци”, пък няколко седмици по-рано същия Станишев дал на московския кмет Лужков разрешение да стори върху същите пясъци камчийски. И сега ще открива нещо, дето го няма. Но нищо от тия ми ти работи не ми се замежделея сутринта. Просто ме обзе най-простата жажда за бира. И понеже като ми се пие бира пия бира, си налях една халба. Супер е, особено в 6 и 30 сутринта. Свежо начало дава някак си. После дори и ударната доза Douwe Egberts  само успя да ме вдигне марш на скок, сиреч на крака.

9.30 ч. Първата новина, която фокусирам, е  за откриването близо до Перперикон или Татул( в Татул е, да) на средновековен съд за дестилация на алкохол, използвана за приготвяне на билкови отвари и джулепи. Откритието е от 13 век, а аламбикът* не се различавал от съвременните казани за варене на ракия. Дълбоко впечатлен и замислен, какъв ли е бил средновековният акциз за спиртните напитки по времето на Иван Срацимир, неусетно съм поръчал голяма бира. Много обичам правилно поднесеното пиво, а именно халба от фризера и бутилка, стояла на температура 18 C.  Втората бира премина под знака на средновековна България. Оперативката от десет часа премина под мотото „топло е и никой не знае защо. Наздраве за Минчо Празников”. В резултат – двама  се нагърбиха да пишат за историята на бирата. Ето ви и един любопитен факт. Знаете ли, че археолози са открили следи от теобромин – вещество, което се съдържа в какаото, в глинени съдове, направени 1 000 години преди н.е. в Централна Америка.  Предполага се, че в съдовете е съхранявана нискоалкохолна напитка от типа на бирата, приготвена от месестата част на плодовете на какаото. Според изследователите, тази форма на съдовете не е подходяща за пенлив течен шоколад. Смята се, че са били използвани за разливането на алкохолна напитка, силна около пет градуса. Усещате ли как замина и третата бира. Защото аз- не. С три думи – горещо археологическо лято.

Събитията за деня са като облаците дето все не идват. По радиото посъветваха тия, които ще гледат „Металика” на живо, да си носят дъждобрани. Аз пък е сетих за Румен Белчев и за: „Нека този, който никога не е усещал как първата глътка от първата утринна бира преминава през него като леден полъх през Сахара, като женски поглед през сърцето на стар ерген, като бащина милувка през темето на блудния син, нека той стане и каже: Аз не съм познал щастието.”  Страхотно е, мисля си аз, потейки се обилно и в момент на вдъхновение вдигам ръка. Жестът ми е разтълкуван правилно от съобразителната сервитьорка и ето я,  четвъртата бира.

Времето за обед се е настанило на масата и неусетно е обърнало менюто на страницата с бирената листа. Тоник с две листа прясна мента и четвърт изцеден грейпфрут, викнах аз и за този ми вик има две причини: първо, да имам време за по-обстоятелствен избор, и второ, за да утоля поне малко жаждата  си в ден, в който според Деси Банова и Станислава Трайкова трябва да трещи здравата и да има почти едноцифрени температури. Обаче Алекси ме познава добре и вече носеше тоника в едната ръка и бира в другата. Върнах празната халба и се вдълбочих в менюто.  Понеже съм на работа си поръчах риба с разядка. Чудно нещо са хората – тъкмо си помислих за това, как навремето с г-н Сергей Сергеевич Глинков пиехме водка в домат, и ето го в профил и анфас. Което си е повод за бира. Глинков Серей Сергеевич   ми извади един линк, написан на листче -  http://www.vbs.tv/video.php?id=474534238 . Гледайте филмчето и кажете дали е истина или лъжа. Коментарите да се полеят. За осем минути гледане заминаха номер 6 и седем до средата.

Обратно на работа. По пътя обмислях революционната идея да произвеждам дъжд от пот. Естествено, рециклирана. На бюрото ми стоеше готовият материал за бирата, а за да не хвръкнат листите бяха подпрени с две бири. Не обичам намеците, затова после сам си изхвърлих амбалажа. И то в съответния по цвят казан. За да си замина след това с чувство на изпълнен граждански дълг. Амин.

Пост Скриптум: Времето, необходимо за четене на този пост е точно толкова, колкото е необходимо за изпиването на една бира. На жадните, наздравe.















* алхимичен уред за подгряване на различни течности, обикновено вино. Прототип на съвременните казани за ракия.