Как се гледа телевизия? И какво, аджеба, се разбира под глагола “гледам”? Знаем  ли, изобщо обръщаме ли внимание на лицата, дето ни се блещят от широкоъгълни плазми и най-различни монитори? Как гледаме, когато гледаме телевизия? И къде, мама му стара, ми изчезна запалката?
Ей тия екзистенциални въпроси ме развълнуваха внезапно и изведнъж,  докато слушах сутрешния блок на Нова. След традиционно нестройното и бозаво начало на дуета Лора –Коритаров, изведнъж  - бууум. Взрив, същински челопечки взрив. От него потрепери ефира. Провокаторът - неизвестен обаждател (както казваше Кембълът. Сещам се често за него напоследък, защо ли?),  ребром се обърна към гуруто от екс – Свободната Европа и чрез него се опита да се отнесе към Валя Гиздарска – главен редактор на сутрешния блок. “Как може тая Лора да се лигави така, възмэтено прозвуча телефонен глас, и няма ли кой да я спре. Аз и в националната телевизия съм бил, ама такова нещо там нямаше.” И затвори. Едно, две, три .... и се започна. Естествено, първият залп бе даден от потършевшата госпожица Крумова. Тя правилно отбеляза, че “не е опаковка, и че това е свинство и простащина, господине.” И се даде думата на още зрители. Които с жар, страст, любов и всеотдайност защитиха полвинката от “по-гръцкия” сутрешен дует. “Обичаме ви... , не му обръщайте внимание на оня простак..., с вас сме.” Сигурно и сега пред новата сграда на нова телевизия има транспаранти, акламиращи народната признателност. Усмихнете  се, моля ви, проплака една женица в ефира и о, чудо – Лора се усмихна. Малко измъчено, но се усмихна. И се успокои дотолкова, че накрая успя да вземе интервю от българския участник в евроконкурса Мистър гей 2008. Такива  ми ти работи.
Описах подробно случката, защото е много показателна и е типична за отношението на гледащите към това, което гледат. Как се възприемат т.нар. народни любимци от малкия екран? За разлика от големите зрителски аудитории по света, у нас водещите имат неособено голям брой фенове. И за това носят отговорност самите те, програмните им директори, гримьорки и фризьорки, сценаристи и режисьори и имиджмейкъри всякакви. Когато ми се появи някоя персона, хостваща политически дебат, аз обръщам внимание на студийния интериор, като същевременно не забравям, че той е само фон на действието. После се насочвам към личността на домакина, на интрото му, на представянето на госта и на протичането на диалога. Ако разговорът  “се получи” оставам доволен, ако ли пък-не, off и напускам телевизиониите дебри. И втори път доста по-предпазливо се доверявам на същото предаване. Да, ама телевизионерите са хора суетни и се блазнят много от зрителския вот. Те трябва да са харесвани и обичани, това трябва да се разбира от само себе си. Как се печели и задържа обаче това деликатно чувство, особено при такива капризни реципиенти? С всякакви маймунджулъци, словесни еквилибристики и големи деколтета (последното е най-лесно пък и дава отличен резултат).  Или с гръмовни разкрития и дразнещи деликатното ухо констатации и епитети, нежели патетики.
И понеже няма хляб на народа зрелища му дай. И му ги дават. Като пък толкова се вживяват тия ми ти водещи, че се обиждат и сърдят на всякое мнение, различно от тяхното. Моментът с телефоните “наживо”  е ключов- от една страна той е пряката връзка с отсрешната страна, отдруга – дразнител, подхранващ дадената тема, а понякога дори извор на конфликтни ситуации. Въпросът е защо след като щедро се даде думата на зрителя, се прилага нравоучение и назидателност връз същия този зрител. Искат ли изобщо в студиото да чуят меннието на Благой, Стоян или Димитричка? Или рейтингът минава и през това необходимо зло. Фарсовият момент – скъпото телевизионно време се отпуска по минутка на човек. Колцина са способни да формулират теза или развият мнение за това кратко време? Ако успеят да го направят ще останат ли да чуят отсрещната позиция. Няма, разбира се. Защо гледаме телевизия тогава? За информация, за шоу или по навик? Ако е за едно от трите, значи ли че сме съответно тъпи, клюкари и мързеливи? Сигурно не сме, въпреки, че се оставяме да ни правят на такива. Мен например ме обижда вече седмица дъвченето на гръмовната тема с вечния лайтмотив кой е виновен. В държавата ни има някоко стотици генерали и явно всеки трябва да се изприкаже, за да има мира. Ползвайки се от конституционното си право да избирам, избрах да не науча жизненоважния  факт 2 000 или 2 007 тона са гръмнали в склада.

От известно време именно поради тая причина се сещам за телевизия след като заспя. И то от епизодично, по-епизодично. То поне добре, че рекламите ни са свят ... Ииииииииимунобор.....

Такива манипулативни медии не е имало от времето на бай Тодор,личи си кой е на власт в момента.Търговия и това е.От рождението до гробищата всичко в България е обърнато на търговия.

ама че обяснения за едното цъкване на копчето

Колкото и да не ти се иска, всички сме консуматори и като няма какво да правим цъкаме телевизора... досега не ми е попадал пост за книга, а за ТВ и предавания вече ми омръзна да чета... та извода ми е - гледаме телевизия за информация, шоу, а и по навик... ужасна скука всъщност

Понеже гледам "Здравей България" ще кажа личните си наблюдения, че зрителите се изслушват и им се дава възможност да изкажат мнението си. Въпросният мъж, който обиди Лора се държа изключително грубо и неподходящо за разговор с една дама. Разбира се, че има право да изрази неодобрението си към даден водещ, но не това е начинът. Свободата не е свободия.