- Премиерът Станишев ще открие тържествено заедно с главния секретар на МВР Димитров системата за видеонаблюдение в града.

Явно седмицата ще започне ударно. Което означава, че ще има кофти край, обикновено така става.  След като ни наблюдават по Интернет, от балконите, в магазините, че и чрез сателит, вече ще има и видеонаблюдение. Интересна работа ще е това откриване, защото ще е тържествено. Явно е в стилистиката на написалите пресрилийса да употребяват малко по- помпозни словестни конструкции. Сигурно са над 50те. Което обаче не променя факта, че живеем в една ченгеджийска държава. Защо не дойде ресорния министър да открие този пусти център, ами височайший Серж се е донесъл до тук. Мистерия, мистерия с елементи на популизъм. Ако предположим, че бяга от столичните потопи баш в морето си е глупост. Да приемем, че посещението е част от мащабна обиколка добре, ама другаря Станишев ще извърши само още едно нещо тъдява, а именно да разгледа бригантината “Калиакра”. Какво толкова има да и гледа не знам, защото аз лично съм бил на поне три пресконференции след оглеждането на единствения ни платноход. Изживяването е като на партиен конгрес – и Сергей, и кораба са си все същите.

Вторник:

 - Честване  денят на свети Парастасий или вземане на заплатите

Един път в месеца се чувствам жертва на системата. И по ирония на капризната госпожа Фортуна това е именно денят, в който трябва да си взема заплатата. След като изживея тръпката на  обладател на сума, отговаряща на месечните ми усилия според регламентираните договорни отношения, същата тая сума изчезва по светкавичен начин с такава сила, че “би и слънцето стопила”*. С ясно съзнание се подлагам на тези операции, защото иначе рискът е Е.ОН, ВиК и БТК да почукат на вратата ми и с усмивка блага за секвестират скромното ми лично имущество. Така че всуе протестирам. Но и оставам с убеждението, че финикийците ненапразно са си отишли от тоя свят, щом като са измислили такива знаци.

Сряда:

- Дългоотлагана среща с една банка

Колкото и да пиша за кредити, идва момента, в който се налага да установя близки срещи от трети вид, а именно tete-a-tete. Реших и аз да придобия собствен дом, уют и така нататък. За целта хвърлих нишани тук там, с наивното убеждение, че банките са добронамерени институции, милеещи за благото на всеки клиент. За да се случи това обаче се налага да дам служебна бележка, сметки от енергото, от бакалията, от шивача, от индивидуалната пералня, от НОИ, от Санипид станция и касов бон от таксито. Явно кредити получват само  обладателите на най-железни нерви или лудите. Което си едно и също, щом са се навили да теглят пари при тия лихви. Ама какво да се прави, а la guerre comme a la guerre**

Четвъртък:

- От 10.00 ще бъде открит най-големият мол в България

Моловете са голяма работа. И уникална, защото са по-известни и вървежни преди да отворят врати. После всичко си идва на местата, тоест по дяволите. Една колежка ми сподели, че отсега се вълнувала много относно откриването и нямала търпение да влезе. Това ме амбицира да и обясня, че молът всъщност си е баш квартален хоремаг, ама по-голям; че си е пълна загуба на пари да инвестираш в магазин, на 30 метра от който живущите произнасят ”хасвалт” и имат повече от един брат, който се казва Асен. И че до пет години от същите тези молове ще си купуваме пет чифта китайски чорапи за два лева. Обаче иди се обяснявай на лице в сърдечен трепет. Даже когато извадих статистика, че след построяването на всичките молове ще се пада по един магазин на всеки пет човека, не пожънах успех. Какво пък, дано поне аз съм всеки шести човек.

- Да не прогнозираме чак до там, а?

По принцип не обичам да си правя сметки за последния ден от седмицата. Защото обикновено нещата не са такива, каквито са. Когато стискам палци седмицата да свърши по-бързо и петъкът да се стопи, ми се налага да отметна една камара задачи, отлагани от всеки предните четири дена. Обикновено старата максима, че колкото повече бързаш, нещата стават по-бавни се оказва неприяно правилна.  Така че, в този ден може да се случи всичко и то по много. Успокоява ме само, че е тринайсто число. Дано суеверните са повече в този ден. Или както казваше един мъдър клошар:  “И картоните щом вече са по-леки, не знам докъде ще я докараме”. И аз не знам, въпреки седмичната си програма.

*цитатът е от “Златното руно” на Радой Ралин

Хипсипила, Хипсипила

страшна си във сексапила.

Твойта сила в сексапила

би и слънцето стопила.

** на война, като на война (фр.)