Наближава сезонът на пипера. Хиляди  родни труженици ще изтърбушат червените чушки и на котлони и фурни, тенекии и чушкопеци ще свещенодействат на ритуалното печене.После в буркана, няколко аспирина и сол, и хайде за зимата. Навсякъде ще е така. Навсякъде, но в блок 122 това е време за война. Война подмолна и коварна, взела непреки жертви и тровеща иначе задружното малко общество. В основата на този нов троянски конфликт са Драго Баев от 6-тия етаж и Томата. Двамата воюват почти през цялата година, винаги за на нож- я за стълбищното осветление, я за изхвърлянето на чорбата от зелето в мазата. Драго е един изкуфял папардак, много е проклет, ама се разхожда постоянно с бастун и затуй още не съм му скочил, колкото и да ми се ще. Прави се на сляп, за да не плаща, като се вози с асансьора, ама иначе вижда копчетата, мамицата му. По цял ден стои пред входа на Аквариума с една капитанска шапка и се прави на екскурзовод. Жена му явно повече обича живота на сушата, защото само обикаля блока с пуснати пеленгатори и със свръх чувствителните си сетива сканира всичко. Няма абсолютно никаква възможност да и убегне нещо- и досега се сещам как беше видяла шарките на новия килим на Парушева. Тя, Парушева се опита да го вкара незабелязано навит на руло, опакован във вестници и якето ма мъжа си, но къде ти. Скенера на капитаншата обходи небрежно вързопа и след десетина минути всички знаехме за синия килим на вълни и спасителни поясчета.

 Цялата налична информация от деня се докладва на Капитана по часове и минути и  се прошнурова в архива. В края на деня Капитана оглежда терена от двете тераси и с отривиста походка напуска палубата, насочвайки се към койката.

 Томата е един от първите обитатели на блок 122 . Нанесе се с майка си,фикус и пинчер, който се казва Спартак. Докато пренасяше дивана попадна в полезрението на противорадарната система и направи грешката да се сопне на операторката. Вечерта му бе поискано обяснение. И така започна войната.

  В началото военните действия бяха епизодични, с цел разузнаване на силите на противника.някоя друга реплика, писмо в пощенската кутия-такива работа. После неусетно дойде сезона на пипера. Томата и Капитана се засякоха на една опашка и си кимнаха студено с глава. После отново се свариха у Киро от първия етаж, където си бяха оставили чушкопеците за ремонт. И когато за трети път се видяха ,носейки и двамата по няколко комплекта капачки за буркани, Томата не издържа и на събранието на входа дебело подчерта, че някои хора отсега се готвели за зимата, но да не си мислели,че могат ей така да усмърдяват всичко на печен пипер, например. Капитана обаче на това събрание ни изгледа като малки лодки  и бавно отплува към 6-тия етаж. И понеже не се намесихме, Томата ни заклейми като меки марии и продажници. Ей затуй, пенеше се той, петстотин години робство сме имали. Разбра се, че само един мъж имало тука  и че оня “пезевенг изкуфял” нямало да си шири коня. И още интересни неща се научиха на събранието на входа, но ще кажа само две – че дедите на Томата сигурно с чиста съвест са изклали нашите предци навремето, и че фуражката на Капитана, като се навиела на руло, можела да бъде вкарана на едно определено място. Съвсем накрая старецът Дойнов имаше въпрос: не разбрал дали заради чушките сме били под робство пет века. Ама той Дойнов, е глух и затуй не е схванал контекста.

 Начало на войната бе дадено на следващата седмица. Уж традиционно си миришеше на пипер, ама нещо по всяко време започна да мирише. Постоянна атака, хората едно пране не могат да прострат-всичко се вмирисваше. Парушева се възмути най-много,но мъжът и не се престраши да посети двата лагера – Томата гледаше кръвнишки, а Капитана плуваше в дълбоки води. И така от ранна сутрин до среднощ вместо барутен дим, блок 122 е обхванат от сладникавата миризма на печен пипер. Ние, като жертви попили тая миризма, я носихме навсякъде – на работа, в автобуса по заведения и най- вече в леглото. То ако спиш с жена си не е проблем, щото и тя нали си понамирисва, ама смърсиш ли се с нещо чуждо става фал.