Като на всеки средностатистически българин и денят на Симо започва винаги на спирката. Акуратен ползвател на градския транспорт, той знае кога пристига неговият номер и приблизително колко време ще стигне до работа. До слизането му има седем спирки и 19 минути път. Симо се качва с черна чанта и мисълта за предстоящо монтиране на лайсна. Той работи като дизайнер в една рекламна агенция, но по нещастно стечение на обстоятелствата и странен ентусиазъм на шефа му днес му се налага да се “смърсява” с ръчен труд. Замислен за странностите на съдбата Симо блее през прозореца и вяло се оглежда наоколо. Изведнъж погледът му се спира на табелката с името на шофьора: Хризантем Вълев. Какво име-Хризантем. Симо вече разсъждава за това, как аджеба  се измислят имената на хората и не усеща как вече няколко пъти го настъпва контрольорката Горана. Тя е мамашенка със зле прикрити мустаци и екваториална обиколка, достатъчна да приюти славянско село, барабар с ловните територии. Затова и никак не е чудно, че в съзнанието тя се сдобива с чифт руси плитки, рогата каска и подобно на Валкирия запява: ” Хризантееем, Хризантеееем, я за него че умрееем, не на части,а съвсееем!!!” О-о, сепва се Симо,чак пък толкова, и слиза на седмата спирка. В 9.02 влиза в офиса, където жизнерадостният му шеф го праща за материали до улица”Направи си сам”. Какви материали да купи обаче? Мобилизирайки съмнителните си технически умения (в къщи дори изгорелите крушки сменяше тъща му), той се отдава на творческа импровизация и купува винтове, гвоздеи, гипс, лепило и два чифта платнени ръкавици. В офиса шефът го посрещна с разбиране, което показва, че и той е на същото техническо дередже. Точно в десет двамата майстори са на обекта за предварителен оглед и после се появяват пред подизпълнителите на поръчката. Всъщност лепенето бе тяхна работа и Симо си позволи да зададе въпроса: “ Защо ние ще лепим, след като на тия това им е работата?” Но на ум го зададе, защото подизпълнителите бяха здрави момчета, даже за единия се говори, че си бърка кафето с пръст. Експертите снизходително се засмиват на симовите покупки и обясняват откъде да се купят точните консумативи. Преди да тръгнат Симо разказва за преживяването си в автобуса. Добре, добре, само затвори по-бързо,че става течение, му казват. В магазина, оказал се естествено на другия край на града, ги посрещат с безразличие и изпращат с уважение, защото са купили, първо най-скъпите възможни консумативи, и второ най-неподходящите възможни консумативи. Обратно при подизпълнителите за  стълба. Там ги посрещат с въпроса “къде ви е лайсната”? Е , как къде – при вас не е ли?  Не. Как не, бе хора. Няма я. Купете си лайсна и тогава я слагаме. Шефът вече не е толкова доволен и в резултат Симо и шофьорът пътуват към специализираните магазини. Шофьорът на фирмата е професионалист – едновременно успява да избягва задръстванията, да яде милинки с боза, да говори по телефона и да псува. Това се дължи на кръвта му – арнаутска и татарска –около 50%, останалото е четирите ракийки от снощи и водката преди това. Периодът 10 –14 часа преминава в обикаляне от страна на Симо и псуване от страна на шофьора. Накрая пред деветия магазин дизайнерът капитулира, с последните капки решителност влиза и купува първата възможна лайсна. Тя е по правило най-скъпа, но що годе върши работа. Половин час по-късно екипът е в готовност за монтаж – Симо е пренесъл на няколко курса стълбата, лайсните (оказа се  че е купил по-къса ходи още веднъж за втора) и лепилата. Подизпълнителите се качват на стълбата, когато виждат какво лепило  държат в ръце. Следва повторно разяснение за умствените възможности на “някои хора” и накрая с мърморене изваждат своите лепила. Лепят, слагат лайсната, броят  до десет и слизат. Всичко това за седем минути. Това е то външната реклама, мисли си Симо- пет часа подготовка и седем минути работа. Връща се в офиса, където го питат директно къде се е размотавал толкова, кога мисли да си върши работата и “така ли ще  я караме, а ? ” Три часа след края на работното време си тръгва той и едвам успява да хване последния автобус. Лято е, гъчканицата е голяма дори и по това време и Симо успява да стъпи с двата си крака на пода едва след три спирки. През това време го блъснаха поне десет пъти, пет лакътя се забиха в ребрата му и на два пъти го лъхна миризма на ракия  и пот. Слиза на седмата спирка и се прибира. На хладилника го посрещна бележка да търси нещо вътре за вечеря. Вътре обаче има само буца сирене, люти чушки и мусака от миналия месец. Симо хлопна вратата и извика: Хризантееем, Хризантеееем, я за него че умрееем, не на части,а съвсееем.  Браво комши, викнаха му отгоре и надуха Преслава. Или  пък не беше ли Емилия?!!