Кой  кара трамвая ?

Художествена миниатюра в едно действие.

Черно бял клип. Стара мотриса изскача  и се кандилка по затревени линии някъде сред вековний лес. Ватманът е с гръб, но за момент камерата наднича иззад рамото му. Достатъчно да се види надписът: ” Забранено е да се говори с ватмана!” Ехидният оператор обаче е центрирал само „ ... да се говори с ватмана!” Внезапно криминален субект подгонва мотрисата и след няколкометов спринт се качва в движение. Влиза и подминава транзитно единствения пътник, за да се насочи към ватмана. Кой е този диверсант и нарушител на правилата за движение? Кой е този субект, така мистериозно прикрит зад широкопола капела и черен шлифер? И още по-важно – кой кара трамвая? На тези екзистенциални въпроси получаваме ответ немедленно – този вагабонтин е вездесъщий майор Деянов, а на кормилото е не кой друг, а самият Сергей. Та така.

Деянов пуфти в старчески астматичен хрип, а Серж се обръща към него небрежарската: ” Не е като едно време, а?” Прав си – не е, въздиша Деянов докато  Сергей се усмихва дяволито, но мечтите и идеите си останаха все такива. Сергей, изведнъж ги сепва глас от дъното на трамвая, тук са и надеждите, и мечтите. Това споделя проникновено единствения пасажер на дедова възраст и се насочва към ватманското гнездо, барем и той наруши правилата. Следва прегръдка с Деянов и общ кадър на идиличната картина.

Почти финал.

Какво прочетохте току що и как да се разбира този агитматериал? Варианти много, нека помъдруваме над няколко.

Вариант I – Антиутопия

До няколко дни ситуацията в България ще толкова зле, че обеднелите филмови оператори ще имат пари само за черно-бели ленти. Деморализираното и разорено общество е фалирало и оскотяло във висша степен – само един субект може да си позволи ползването на градски транспорт. (странно, обаче защо ли мотрисата излиза от гората. Може би е била е нелегалност.)  Изведнъж, дебнал иззад боровете, към трамвая се насочва мрачен субект с откровена гестаповска маскировка, превзема на абордаж превозното средство и най-нахално се насочва към водача. Какво е това поведение, що за морал?! Явно злите сили вече управляват нещастната татковина.  Не стига това, ами в пълно нарушение на правилата двамата с ватмана започват разговор. Безсмислен,  абсурден и за щастие кратък. Почти финал.

Вариант II – Идилия

В съзвучие с романтичната нагласа, а и според европейските екологични директиви сред гората се движи трамвайна мотриса. Ние не се интересуваме откъде идва тя, може бие пасла нейде тучна трева на зелено ливаде. А и да се интересуваме - никой няма да ни каже. Каква идилична картина и как само ни навежда на носталгия. С тези ретро перденца и вехтите, но запазени надписи. Към купето притичва пътник с намерението да се качи. И естествено успява, защото скоростта е доволно удобна за подобни намерения. Какво да кажем за задушевния разговор, за прегръдките и за мечтите и надеждите. Нищо, нищо не можем да кажем, защото рискуваме да нарушим тази идилия, за разрушим постигнатата нирвана. Затова да помълчим, подчинили се на величието на момента. Почти финал.

Вариант III – Социалистически реализъм

Ти, целия скован от борове,

о, черно-бял, зелений лес

и в твойте монолитни чворове

се кипри соц жепе прогрес.

Мотриса сред гората пак,

мотриса взема там завоя.

Изведнъж изскача (враг?),

 - върл смутител на покоя.

Какво е туй, нима мираж

или действителност жестока.

Та той го взе на абордаж

във неизвестна нам посока.

Какъв е пъкления план

на  героя негативен,

кому заложил е капан?

(според сюжета детективен)

О, как се движи тоз’ злодей

и към ватмана посяга.

Той се обръща и ... Сергей

с усмивка блага му помага.

Те спомнят миналите дни

и бляновете си предишни ...

мотрисата върви, върви

във соц идилии излишни.

                                             Почти финал.  

Време е да обясним защо финалът е почти. Почти е, защото има надпис:

47-и Конгрес на БСП
УПРАВЛЕНИЕ С ИДЕИ... И СЪРЦЕ!

Този надпис според надалалгафаристите е поантата на целия кинематографически продукт. Той би трябвало да закове смислово видяното до тук. Изпълнен в уникалната стилистика на „Бузлуджа Опън Еръ” и „Първомайски пого пънк фест”, последният продукт е поредният шедьовър на червения  PR.

затова:

от създателите на „Бузлужда опън еър”,

от сценаристите на „Първомайски пънк фест”

очаквайте: „На всеки километър ... продължението”

   само на  http://www.bsp.bg/

За финал обаче оставям въпрос. И ще го задам в новата соц. стилистика: Мада фака, кой ни кара влака?