Рядко помествам в блога си цели чужди текстове, но този си заслужава без съмнение. Браво на Калин, аферим на Руменов. И понеже и аз бих казал нещо подобно, ето ви четиво, от което ще видите как умира юнакът. Или поне как трябва.



Юнакът умира с бяла риза и през гъза му не излиза гъз
Калин Руменов

Юнакът задължително умира с бяла риза. А не със старата тениска на датчанин от Second hand – всеки вторник ново зареждане от EU, елате да поровите за нещо по EU запазено. Юнакът по-скоро би умрял още в понеделник сутрин, само и само да не дочака новaтa стара стока. Той не е суетен метросексуален лигльо, а просто уважава смъртта много повече, отколкото по тези земи хората имат уважение към собствения си живот.

Юнакът умира на бял кон, а не в 20-годишен Opel с газово, нов внос от Италия. Дори конят на юнака е красив като него - и много по-красив и от най-красивите 75 пернишки Golf коня.

Юнакът умира с песен на уста, която между припевите проклина цяла вселена. А не с песен, която цяла „Планета” пее на плейбек, докато устата служи за депо на салами и на саламени дупета. Юнакът, както не се облича Second hand - така не яде остатъците на по-богатия свят, така не пее отпадъците на по-балканския свят, така и не ляга с по-богатите балкански клиенти.

Юнакът умира от куршум, от враг, от бой, а не от собствения си гъз, от собствения си холестерол и от прекалено много захар в джибрите.

Юнакът си тръгва сам и не чака да го изгонят или експулсират като циганин от Франция. Той няма и да се върне обратно там, където не е желан, за да получи нови 300 евро и нова роля на EU жертва. 

Юнакът има достойнство и затова е юнак, а не роб. Би предпочел сам да си тегли ножа, вместо да се навърта пред входа ви - кога ще изхвърлите торбичката с мухлясал кашкавал и с граниви маслини, за да вечеря с тях още на тротоара. Вие колко юнаци самоубийци от срам познавате. И колко аутсайдери се прехранват само от казана на вашата улица. Вместо просто да изпият първите намерени хапчета и да приключат завинаги с мизерията. Но те няма да го направят, защото всъщност им харесва да бъдат точно такива и защото никога не са се усещали като нещо по-различно.

Юнакът има дълбока на гърди рана, но никога няма да ви уплаши с нея на кръстовище или пред подлез, за да се депресирате до n-та финансова степен. И да му дадете малко от малкото си пари. Юнакът ще си умре с раната под бялата риза, но няма да ви притесни, още по-малко ще настоява да го съжалявате. Както на сакатите мизерници също им харесва да бъдат сакати мизерници – да застанат пред малката ви дъщеря без бинт и да се похвалят „Виж докъде ми отрязаха крака, майка ти дали няма дребни”.

За раната на юнака се грижат самодиви, които му идват сами и без да е плащал осигуровките си. А не той да отива при лекари, на които вече е платено. И вместо да го питат от какво му е лошо –  гледат го лошо и го питат колко още ще даде.

Юнакът има мнение и може да си позволи силно и да люби, и да мрази. А не да му е все тая, защото „тая работа няма как да стане, нали знаеш в каква държава живеем”.

Юнакът има самочувствие и не приема да яде – каквото му продадат или подхвърлят, да пее – каквото му пуснат или спуснат, да се облича – с каквото датчаните изхвърлят от гардероба си или германците забравят в старата си кола, да му го вкарват – докато се протъркат и уморят, да го крадат – без никога да се уморяват. Юнакът „има дупе” за юнашка работа, което е съвсем различно от това – да ядеш дупета и да те боли онази работа по принцип и за всичко.
 
Юнакът сравнително рядко е българин, а българите са юнаци само в песните на агитката. Те не са даже като селския бай Лечо. Който няма бяла риза и бял кон, но има почти всичко останало. През ден отива пеша до съседното село за хляб, понеже в единствения магазин в неговото не му харесва нито зареждането, нито обслужването и той предпочита да не се примирява. Това не е обикновен селски инат, а мислене, което е постюнашки начин на модерен градски протест. Ако не го разбирате – боли ме гъзът за вас. Дори няма смисъл да ви пожелавам „да ми ядете гъза”, защото досега толкова дупета съвсем буквално изядохте и съвсем не се чувствате обидени. Гъзът би трябвало да е метафора, но наоколо се продава с пари в най-близкия магазин. Би трябвало да не го купувате, да не го ядете, да не ви излиза после отникъде. Защото гъзът да ти излезе през гъза не е просто физиологично състояние.

Страхотно!Поздрави!

хаха, развесели ме ти