Вината

 

Сълзите не помагат вече,
душата ми от тебе се отрече,
с твоята любов замина,
избра нея, бяхме трима.
Трябва ли  сега да се виня,
ден и нощ да мисля, да не спя?
Не плача и любов не прося,
ще го понеса, кармата си нося.

 
(приятел ми изпрати  това стихотворение, явно впечатлен и ме помоли за анализ. Аз впрегнах сили и умения и уважаемият читател ще може да прецени какво се е получило. Вина имат и трети лица, пишещи акростихове в интернетното пространство.)

 

Творбата е озаглавена вината и колкото и да ми е неприятно, (понеже съм жаден) не става въпрос за Каберне или Мерло, или дори представяте ли си, за Керацуда. Явно изживявайки лична драма и огромно душевно сътресение, авторката решава да заяви още в самото начало основното чувство, разкъсващо нейната човешка  и женска същност – вината.Вината, която ни кара да страдаме и да се разкъсваме, укорявайки се за някое действие или бездействие, подла мисъл, чувство грешно. Стихотворението е с автобиографичен момент -„сълзите не помагат вече”. Явявайки се традиционно женско оръжие, сълзите са черезвичайно средство на нежния пол да постигне своята цел в повечето случаи пред мъж. Но тук още в началото лъха някаква своеобразна обреченост- след като и това най-силно средство не е ефикасно, ситуацията е повече от трагична. Но разсъждавайки в тази насока сме на път да сгрешим, защото следва едно жестоко заявление : ”душата ми от тебе се отрече”. Каква тежка констатация! Тук отношенията са минали нивото на спора, тук вече става въпрос за раздяла. По принцип раздялата е край на една връзка. Достигнали до мъртва точка в общуването си, двама души предприемат крайната стъпка и прекратяват своите контакти. Това могат да са както любовници, така и приятели. И в двата случая обаче говорим за разрив, за прекратена близост. И все пак приятели ли са героите в творбата? Не, веднага ще отговорим, зачитайки надолу елегията. „Избра нея, бяхме трима”, възкликва героинята. Ето, ето как поетичното майсторство обрисува класическата любовна ситуация -  любовна двойка изживява колапс. Той е харесал друга и тръгва с нея, а героинята остава сама, бездиханна и бездушевна. Тя е объркана, не знае какво да мисли и чувства:

 

        „ Трябва ли  сега да се виня,
          ден и нощ да мисля, да не спя? ”

 

Не е ли това една хамлетовска дилема? „Да се виня или да не се виня” сякаш се пита тя, лутайки се в неяснотата на ситуацията. Ден и нощ ли трябва да мисли и да анализира този неочакван,а може би и естествен разрив.Нима трябва да се лиши и от съня- този приятел, това пристанище на всяка изнурена душа. Не, ситуацията не може, не трябва да е толкова жестока. Трябва да има някакъв изход. И сякаш чула зовът на запленения читател,героинята намира сили в себе си, трансформира ги в гордост и заявява твърдо :

 

            „ Не плача и любов не прося,
               ще го понеса, кармата си нося.”

 

Тук отново ставаме свидетели на една удивителна метаморфоза на чувствата. При това съчетана със ретардационния образ на сълзите. Не е ли това майсторско вплитане на две стилистични фигури и колко са майсторите на перото у нас, способни на такова словесно изящество. Не ни ли пленява дълбочината и силата на този иначе крехък образ. Да, тя е понесла удар от него- най-болезнен и жесток удар. Но дори това може да сломи духа и. Тя понася удара и ще носи соя кръст до края. Появата на кръста като образ в самия край на „Вина” не е никак случайна. Тук аналогията с кръстните мъки на Спасителя се натрапва от само себе си. Той носи човешките грехове и страда заради тях, а героинята приема да е жертва на една пропаднала връзка,на свършила любов. Но чувства ли се тя виновна? Не, и не иска да преклони глава и да проси съчувствие от неверния любим. Тук уточняваме,че всъщност е употребена думата карма, сиреч съдба. Тази дума не е изтървана случайно, кармата веднага асоциира образа на героинята с този на старогръцката Медея, по подобен начин опълчила се срещу житейските неправди.

 В заключение можем да изкажем само суперлативи за фабулата и стила на стихотворението Вина.  И преди  някой зложелателен критик да каже,че това стопроцентово прилича на чалга парче, ние ще отвърнем, че поради една или друга причина в момента именно този музикален стил се радва на популярност. Дай боже подобни дълбоки лирични  изповеди, нежели Радки Пиратки и други подобни персонажи със съмнително поведение.               

  

                                                             Благодаря за вниманието

Ето на - за кой ли път се убеждавам как думата/ите/ дума/и/ отварят, открехват, вдъхновяват. Като писта за нов полет. Затова обичам словесния тенис. А в случая играта е прекрасна. За което благодаря за удоволствието, насладата от наблюдаваната среща.
И да продължим играта, вижте текста ми "За Жозефина и сънищата". И там "вината" присъства/т/.
Благодаря за виталността, фриволността.
Текст от текста. Има ли по-хубаво от това? Може би да, ама...*/Е, "Мавруд", "Каберне".., за да е още по-добре.../
Поздрави!
Още веднъж благодаря за радостта, смислеността.



От:zharko

;)

V na4aloto kato go 4etoh bqh 100% sigurna, 4e tova e text na nov 4alga hit...no dori vse o6te da ne e, to toi pritejava vsi4ki priznaci da stane! Mnogo ostroumen analiz! =)

но не е и нужно да бъда за да мога да забележа колко банален е сюжета на това стихотворение и с колко клишета той е развит до също толкова баналната констатация накрая. хубаво е да се подкрепят приятелите, както и да се улавят добрите моменти в дадено произведение, но е нужно също така да се отразят и слабостите за да може авторът да има една добра и ползотворна обратна връзка, която да му дава реална оценка за написаното от него.
казвам това с най-добри чувства, още повече че не познавам автора, нито съм срещал произведението някъде другаде.
Поздрави!

Potrebitelskoime, виж блогът на sekirata и ще намериш творението :-)
Допада ми Вашето чувство за хумор utremer!

Поздрави за анализа!много е важно днес човек да запази силно чувство за хумор.
Утремер-"NON NOBIS DOMINE, NON NOBIS, SED NOMINI
TUO DA GLORIAM"
secr2@osmth.bg

Утремер виждам аватара ти и мисля,че знаеш точно какво представлява ако желаеш свърши се с нас на посоченият мейл- secr2@osmth.bg

:))))))))))))))

вашите стихосбирки прах събират,
а моите ви май нервират?
Защо внимание тогава ми отдавате
на мойте стихове без срам посягате?!

Приветстваме критиката както обикновено. Подобен анализ тук: http://pongo.blog.bg/viewpost.php?id=135599

Поздрави