Привет на вас, които и тази година изплюскахте своя бог. Изсмукахте го до последното кокалче и изсърбахте го дъно чашите. На вас, благочестивите, отделили в пъти повече време на масата, отколкото в храмовете. Празниците не се делят на църковни и светски, те просто са поводи за почиване и изяждане на тялото на бога. О, да, има я псевдорелигиозната екзалтация, но тя вече е само повод за събиране. Празниците започват и завършват на масата, този олтар банкетен, превърнал се в изповедалня и амвон. Масата е Светая светих, там се сключват сделки и далавери, правят се и се развалят дослуци, кроят се сериозни планове. Иначе богът е удобен. Той има приятното свойство да не се натрапва и ние удобно използваме присъствието му за демонстриране на смирение, доколкото последното е нужно за душевните ни индулгенции. Нашият бог е мъртъв и колкото по-скоро разберем това, толкова по-бързо ще се отървем от лицемерието си. Инерцията обаче ни кара всяка година да честитим възнесението му. Без да си даваме реално сметка , че именно по тоя начин той се е отказал от нас. Ние обаче в никакъв случай не можем и не искаме да го изоставим и затова ядем и пием, съгрешаваме и продължаваме в негово име.  И докато другите религии пренасят дарове на своя си бог, ние изяждаме тялото божие и изпиваме кръвта. Това е – поглъщането е надсмиване над божественото. И за поредна година излизаме по-гяволи от Дявола. Ама пък е вкусно туй тяло, мама му стара. Пълно е със стафиди и ядки, понякога със спанак и ориз. Как хубаво се залойва тялото. И покапва по брадата. А как само опиянява кръвта!

Привет на вас, които почитате своя бог с празни глави и пълни стомаси. На вас, търсещи общението в чистата рокля и костюм, а не в чистата съвест. Нека всеки ваш ден е възкресение. Хляба насъщен да ви се дава всеки ден. Не прощавайте на длъжниците, посветете това време на масата… Амин!  

хубаво казано и написано..

Богът на корема ще надигне вой, но пък това е цената да се напише Истината! Поздрав, приятелю! Подписвам с двете си ръце изобличителните ти размисли!