В последно време се усещам, че почти вскичко, което пиша е отговор на нечий провокативен въпрос. Може пък така да е по-добре, защото нали бил важен диалогът и обратната връзка и прочие... Та вчера бях предизвикан с репликата: ”Като си толкова вещ, хайде сега да видим: Кажи как да напишем прерфектния пост в блога?” Не е много колегиално, нали ;) . Но пък не може да не се отговори. Аз не знам каква е рецептата за Постът с главно П; за онова митично писание, което моментално ще ни изстреля в блогърските небеса на славата; там, където многобройни фенове ще ни подхранват със словесна амброзия, а поети за нас дитерамби ще съчиняват...Както вече казах, не мога да дам формулата за перфектния блог. Сещам се, че Иво Беров я беше написал тук. Ето ви обаче пет от съставките, които (според моя скромност) ще ви гарантират читателския интерес и поредица от отговори.

 1. Емоционалното заглавие. Това е първото нещо, което виждат читателите. Това е първото нещо, което ще ги накара да четат или да не четат нататък. Заглваието е есенцията на целия текст – направо си е копирайт J. То трябва да бъде, емоционално, въздействащо, ефектно и ...кратко. И заддъжително да има глагол. Защото действието привлича и ангажира вниманието. Доброто заглавие е поне 70% успешен постинг в блога. Четете блогове и колекционирайте заглавията. Забавно е.

 2. Оригиналната гледна точка.  Бъдете себе си. Има само един начин да се отличите като блогър. Предизвиквайте себе си, пишейки само по тема, по която имате и можете да кажете нещо. Не се влияйте от околните, от модерните теми или от околните блогъри. Пишете за това, което ви вълнува или ви е предизвикало. Няма начин темата дразнител да не ви накара да създадете добър материал. И винаги спазвайте първото лице – блоговете са по-скоро интимно изразно средство. Разказвачът сте вие и пак вие носите позитивите и негативите на текста. Ако се притеснявате да изкажете мнението си, защо изобщо имате блог?

 3. Куражът да сте истински. Когато сте решили да покажете нещо на света, единствен критерий трябва да бъде искренността, не префектният изказ. Най-добрите блогъри са истински, имат и грешки, и разочарования, както и възторзи. Намерете в мрежата Иван Стамболов, Модерната Вещица, Веско Петров или Майк Рам, Петър Стойчев и Луминус (това са част от любимите ми блогъри) и ги прочетете. В текстовете им има всякакви истории – добри, слаби, отчайващи или безумно оригинални. Но винаги има човешко отношение. И това ги прави уникални. Блогър може да е всеки – адвокат, миньор, лекар, пилот, готвач или електротехник. Човек обаче...?!

 4. Не просто пишете, пренаписвайте действителността. Силата на успешния постинг е в преразказването на истинска, реална история. Всичко останало изисква огромно писателско умение. Нещо, което не е отдава всекиму. Животът предлага толкова теми, че няма смисъл да измисляте свои. Читателите ви ще прекарват повече време във вашия блог, ако го чувстват жив и истински. А това е ваше задължение. Пишете все едно другите  са пред вас. Нека стилът и тонът са разговорни и непринудени. Останалото оставете за „Стъклен дом”.

 5. Впечатлявайте. „Занимателна стойност” не е просто фраза от лекциите в университета. Ако искате да ви четат, трябва да грабнете вниманието. Затова бъдете атрактивни. От началото до края. Кое ви звучи по-добре:  „Някои аспекти на функционалността при атипичните прояви на агресивност у телетата” или „ Какво ми се случи, когато си смених пола последния път ?” Заглвието  ви трябва да е разбиващо, но не разчитайте само на него – добавете видео, интервюта, провокативни цитати. Търсете изненадата. Нестандартният подход ще ви донесе повече популярност. Но той е и нож с две остриета – щом веднъж сте неповторим, ще трябва да поддържате това ниво постоянно. Ако можете да си позволите – успех.

 Каквото и да кажем за слава и популярност на блогърството, писането трябва да е удоволствие. Това е личното ви пространство и тук трябва да сядате с удоволствие, а не по принуда. Защото настроението ви се придава на листа. И така се чете от десетки други. Те не са длъжни да знаят за кахърите ви. Вие обаче сте задължен да ги накарате да се чувстват по-добре след като ви прочетат. Защото и вие ще сте по-добре. Даже  много.

е затъване в океана на илюзиите. Отскачането на мисълта от тема на тема е отдалечаване от просветлението.
Пиши неща, в които вярваш. Не предлагай ефектни опаковки.

Блогърстването е преди всичко писане. Всеки го прави както може. И остава на другите да го харесат или не. Просветлението идва при мене само като пусна крушката :D

Донякъде на шега го казах това в заглавието на коментара, но не е съвсем на шега. Особено ми хареса "Пишете все едно другите са пред вас. Нека стилът и тонът са разговорни и непринудени. Останалото оставете за „Стъклен дом”."
Бих писала още, но в момента разполагам само с фонетична кирилица, а не съм свикнала да пиша на нея. Разсейва ми мисълта.
Както и да е, и аз правя - или поне се старая - това, което съветвате. Не гоня популярност, пиша, за да изкажа каквото ме вълнува.

мисля,че си прав и добре си го казал.останалото или го можеш или се опитваш, но важно е да има краен резултат какъвто и да е (след като сме тук) :)