Връщайки се от рожден ден в неприлично ранната неделна сутрин се сблъсках със странно множество от хора, обсадили едно училище в мрака. Първо искам да кажа, че рождения ден беше страхотен, изцяло подчинен на размисъла, както повелява закона  преди избори. Имаше много и разнообразни размисли, но най ме спечели Телиш Шане и една купажна Сира. Размислях по 500 гр. от всяка, наред с еленски ребърца в дресинг от сирена, задушени в зехтиново-маслинена паста. Естествено, отдаден на този тежък интелектуален труд, накрая усетих леко замайване и затова не успях адекватно да си обясня какво прави тази маса хора пред училището. Първата ми мисъл бе, че това нова свежа проява на учителски протест, нещо естествено след окупирането на мостове и подаряването на цветя на околните полисмени ( и после кажете че учителите не били бунтари. Ами те са същински хипита). Да, но като се насилих зрително видях,че това са млади хора, почти ученици. Да не е започнала учебната година по-рано? Е, то бива рано рано, ама посред нощ ?! Както и да е, утрото е по-мъдро от вечерта (и по-тихо, особено ако не вика жена ви посред  нощ).

 В бодро състояние на духа, резултат от леден душ и три дълги кафета, последното от които с половин лимон се настройвам за гласоподаване. Не ме спира нито мъглата, нито миризмата на заешкото печено. Като примерна електорална единица знам предварително номера на секцията си. В коридорите на училището, където гласувам са наизвадени десетки чинове, а на тях са седнали ученици и/или пенсионери. Толкова задушевно си говорят, че аха да чуя:”дядо, а аз пораснал ли съм” или  „ а какво е акъл”. Обаче не – цялата тълпа е снабдена с баджове, информиращи, че въпросното лице е застъпник на еди кой си непознат кандидат. Пред вратите навалица, застъпниците сноват в свежо брауново движение напред-назад и в посоки, липсващи  и у най-подробния компас. В резултат – викове, мобилно звънение, шумолене, детски рев; миризма на кафе, на пот и на евтин парфюм. Направо е като на пазар, само дето не мирише на кебапчета. Дали защото наближава обед или поради изострени сетива в погледа ми се набива ето този бадж.

Собственикът му явно е пропуснат от подхранващите бригади, които сноват като десантчици. И човекът е решил да заяви своето стомашно-чревно състояние. В близко съседство група пенсионерки застъпнички по братски си разделят .... страниците на вестник „Трета възраст”. По-колоритна бе групата от перхидролени красавици, обсъждаща новия каталог на „Ейвън”.  И навалицата завършва с стадо бабанки в неопределената бъзраст от 25 – 35 години. Всеки с два пръста чело и две педи врат. Интересно, кого ли затъпват тия момъци. Пред секцията пък се развива второ действие на флирт между атрактивна застъпничка и устат застъпник. Интересно  е да се види как месните избори сближават общуването между хората. Особено ако са от противоположни полове. Обаче се замислям аз защо, аджеба, са нужни тия хиляди застъпници. И то при условие, че в голямата си част са извън стаите за гласуване. Как от коридора ще следят какво се върши в малката изборна одая. Мистерия .

Че са много кандидатите за хамама е ясно – с десетина бюлетини може да се облепи средностатистически хол. Че се чакат евпопари отново е ясно – думата фонд сигурно се е употребявала поне милион пъти в кампанията. Най ясно е обаче, че изборите бяха зле организирани и сравнително нескопосно изпълнени. По Нова вече се показаха грандиозните гафове по броене на секционните гласове, а и купуването на вотове от Ахтопол до Видин и от Тутракан до Сандански. Дали ще се случи нещо оттук нататък не се знае. Знае се обаче,  че хилядите изборни застъпници блуждаят из секциите без да са наясно какво трябва да правят или не правят. Така или иначе изборите минаха. На печелившите – честито. А на някои – печен дивеч. С „Шато Шивачево”.