Лятото на 1998г. Уж бях решил да почивам стабилно след умопомрачителна сесия, но се появи Пешо Дебелия. Пешо беше приятел на брат ми и беше далавераджията на тайфата. Около 107 кила в профил и анфас, той излъчваше странна миризма на пот, риба и лук. Заедно. Обаче жегата беше гадна, а и предложението му си струваше. Пешо Дебелия ми предложи съвместен бизнес – да правим палачинки на Златни Пясъци. Страшна далавера, печалбата е над 300% и делим фифти фифти. Моята роля бе правенето на палачинките –от сместа до въртенето на тигана. Пешовата част бе осигуряване на продуктите. Всичко бе ясно и започнахме да правим пари. Първия ден си изгорих  краката, защото Пешо бе буквален ,като каза че ще съм на пясъка. На адски горещия пясък. Но човек се учи и в края на деня вече бях ветеран и професионалист в намирането на сянка. Проблемите започнаха на лингвистично ниво – и двамата не знаехме бъкел немски, а на Златните бе бъкано от шваби. Сестрата на един приятел ни предаде няколко урока, от които не разбрах абсолютно нищо, но пък ми се изясни как фюрерът е завоювал Европа. Всяка нация е била готова на всичко, само и само да не слуша немска реч. След много упорит труд, безсънни нощи и студентски тренинг, успях да запомня и възпроизведа три думи : „мит”, „гут” и „чус”. Уж прости думи, но още на следващия ден нещата потръгнаха. Ето я и формулата на успеха: приближава се усмихнатият Ханс или Юрген и с мазна усмивка размахва вурстчетата си, навсякъде другаде анатомично посочвани като пръсти – пет палачинки. Следва майсторски лупинг на тигана, свободно летене и падане с почти 98% успеваемост. Аз (чаровно усмихнат): „Мит”? Клиентът – бюргер със светнал поглед сочи пудрата захар- я,я, пудер цукер. Гут, отвръщам аз и палачинката му е готова и завита. На изпроводяк пожелавам едно сочно „чус” с най-доброто си баварско произношение и си вземам левчето. Чиста работа – палачинка за левче. След две седмици обаче оборотът нещо спря възходящата си крива и дори обезпокоително се насочи надолу. Свиках на извънредно заседание борда на директорите и дневния ред бе само с една точка – какво става? Пешо чинно изпи три бири преди да ми каже, че бил много учуден. После още по-чинно ми сподели тайната на успеха ни. Всичко било в сместа. И ми издаде съставките – газирана вода, яйчен прах и брашно. В този момент ми се изясни една голяма загадка. Един ден палачинките ставаха оранжеви на цвят, все едно са направени от моркови. Като питах Дебелия ми обясни, че „жълтъците днес, брат, са страшна работа”. А от къде да се досетя, че човекът изтървал цялата оранжева боя в яйчния прах. Пешо видя огъня в очите ми и неправилно го разтълкува като възхищение. „Това нищо не е, снизходително заяви той, утре ще ти покажа далаверата.” И когато настана утре двамата се вмъкнахме в бараката, наета за кухня. Тогава разбрах какъв балък съм и как невежеството ме е карало да се трудя за всеки един лев. С неподозирана вещина      (знаете ли какво е 100 килограма живо месо да се вихри на 2х2 метра) Пешо Дебелия  забърка сместа и само фактът, че бях подготвен ме спаси от инфаркт. След като я сгъсти поне девет пъти ме погледна доволно и я остави в хладилника. После постави пред себе си два буркана с течен шоколад- пълен и празен. Сега –а, гласът му изведнъж стана различен, идва най-яката част. От един буркан шоколад ще направя два. Раздели по равно съдържанието, наведе се и измъкна…. шише олио. Започна да долива малко по малко и след половин час работа с миксера пред мен седяха два пълни догоре буркана течен шоколад. На вкус бе почти същото… около секунда. После аз не бях същия. Но все пак успях да устискам и втората демонстрация- клониране на буркан мед. Явно Пешо не беше кой знае колко добър, защото този път използва вода. Но в края на краищата резултатът бе същия – два буркана, еднакви като сиамски близнаци. Оттогава ям палачинки само със сирене.

Затова пък в края на далаверата си купих колело и отидох в Бургас. Е, после ми го свиха колелото, но това е нещо нормално в капиталистическите отношения.

това звучи като натрупване на първоначален капитал.
казах ли ти се чи много забавен.
п.п. кво става с нашия приятел Бакши ?

браво майсторе.успял си да изкараш за цяло колело.
соу е права,забавен си.

даже много добре. тая сутрин видял две жени на една спирка в крайните квартали и предложил да " ги хвърли до центъра на цената на билетчето". не видял обаче и мъжът в семейството, който си купувал вестник. последвала кратък словестен диспут, в който спиркаджията защитавал тезата,че Бакши имал явни сексуални намерения към жена му и дъщеря му . Нашия човек не защитавал никаква теза, попсувал си на воля и отпрашил. после като дойде, ме помоли да напиша нещо за "ония селяндури, дето и варненци не са".

Разказа ми звучи като един мой роднина дето го попитах: Какво тренира сина му? А той ми отговори : Глупоча и има забележителни успехи)))Та така с капиталите.Сложно брат и не е по силите на всеки.Но да не губим кураж.Но готова формула няма.И го знаем много добре.Все пак не е зле човек да се пробва)))

Формули има, правила има, ама акъл няма. Даа, невежеството е най- голямото зло, което може да споходи човека!

Екипът на

www.Pisaneto.com

тва цел екип да ти изкаже в темата - драги utremer -ти направо си избил рибата и прочие шараните по долнито ниво на р.Дунав и прилежащите й притоци.

даже и Бакши би ми завидил.днес екип -утре взвод, а след седмица..... малее направо ще има пост от президиума на ООН.( как ли се казваше новият генерален секретар....????) :))))

не знам,нищо че изглеждам умно. това е само докато си отворя устата :)
п.п. леко с взводовете ,че после следват тюлени ,делфини ,косатки китове и прочие водни бозайници ,което пък не е здравословно ,още повече че и морето е близо.
ако имаш нужда от ятак -ей ме де съм )))

Продължавай да пишеш, имаш талант :)

towa istina li e?